IN  MEMORIAN

 

 

 

 

Някаква сила пресели проф. Шопов в другото пространство на света – това, което живите си представят като част от звездното тебе или като свят на сенките.

 

Цялото му същество винаги е излъчвало толкова жизненост и толкова енергичност, че сякаш не беше логично да се приеме настъплението на болестта като възможно и реално. А и той самият продължаваше да е част от света на научните и житейски страсти. Нищо не прегради естественото му присъствие в научната общност.

 

Няма никакъв начин да се пише за проф. Шопов в минало време. Той е знаковата фигура на методиката на историята в България. Неговото име, неговите трудове и неговия забързан стил на общуване познават толкова много поколения студенти и учители.

 

Като продължител на заложеното от неговата предшественичка доц. Н. Попова проф. Шопов обедини професионална общност на методиците на историята  в историческия факултет на Софийския университет. Неговите Методика на историята,  и    Уроците-упражнения модернизират историческото образование в България, а семинарите, посветени на проблемите на историческото съзнание трасират пътя на методологически проблеми на историческата образованост.

 

Едва ли някой ще се противопостави на мисълта, от съприкосновение със земното притегляне си тръгна Бащата на тази педагогическа дисциплина, която ще продължава да е отговорна за историческата идентичност. Той написа много отговори на въпросите, които различните десетилетия поставяха по съвършено нов начин. Събра много богато и разнообразно педагогическо творчество оглавявайки списание История в качеството му на главен редактор, лансира много идеи...

 

Историята и животът на човека си приличат по това , че в тях има прекъснатост. Но индивидуалната линия на времето на проф. Шопов не е срязана. Тя продължава с резонанса от написаното поддържан от голяма общност последователи. 

 

 

 

                                                                                                            Румяна Кушева