МЕЖДУ  ТРАДИЦИЯТА И СЪВРЕМЕННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ АЛТЕРНАТИВИ

 

Проф. Йордан Шопов

(тезисно изложение)

 

Границата между традицията и съвременно образователните алтернативи обхваща един относително продължителен преход между индустриалната и съвременна цивилизация. Този преход има историческа значимост така, както се характеризират и съответните цивилизации.

Във времево отношение, преходът включва първите десетилетия на ХХ век, като по същество, същинските фази на съвременната цивилизация се очертават след Втората световна война. През този преходен период индустриалната цивилизация започна да се изчерпва и не случайно различни социолози и философи обръщаха внимание на кризата, която настъпва в общественото развитие. Руският мислител и основател на болшевисткото движение не случайно нарече този период “Империализмът като последна фаза на капитализма”.  През първите четири десетилетия избухнаха две световни войни. Забележителното е това, че в тези години научните технически открития надминаваха границите на общоприетия термин “подем”.

В този преход, фактически, се очертава и границата между образователните традиции, утвърдени през вековете, и наченати на новите алтернативи. Известни са педагогическите школи за новите образователни школи от “Свободното възпитание” до -“Диференцираното обучение и образование”. Съвсем очевидно е, че тогава възникна нова вълна, в която се преустройваше човечеството. Но всички известни за онзи период школи, претендиращи за ново образование и възпитание, от фашистки, комунистически и т.н. направления, вкл. и толстоисткото движение. Техните преходни образователни школи си отиваха едновременно с изчерпването на индустриалната цивилизация.

Новата цивилизация, по своята характеристика е “времева цивилизация”. Подчертавам “времева”, защото, по своята дълбока същност и характеристика тя носи характеристиката на времето и в известна степен, оказва влияние и върху така наречената “регионална цивилизация” (като напр. Китайската, японската, африканската и т.н.). Оказва влияние и върху така наречените “религиозни цивилизации”. Не следва да се смесва цивилизацията” с други исторически производства на човешкия дух и философия, като например, културните, изкуствоведческите и политическите школи, които, участвуват като градивен елемент в отделните цивилизации. Не бива да се смесват и с културите, които обхващат значително по-широк спектър на човешката дейност, от строителството, до земеделието и т.н. Те също и променят човека, но относително частично, както по отношение на манталитета, така и по отношение на бита, на производството,докато цивилизацията е една съвършено различна по качество съвкупност, обхващащи всички части на човешкото съществувание, на бита, на ценностите и т.н. Затова казваме, че с възникването на съвременната цивилизация, започва и нов исторически преход към образованието и възпитанието.

И възникването, и вървежа на съвременната цивилизация, бяха схващани от новите поколения, но в отделните години този вървеж беше припознаване по различен начин. Най-напред, човечеството видя т.наречения “информационен бум”. През 80-те и 90-години на ХХ век, друга характеристика излезе на преден план – технологията. В голямата част на света почна да се нарича “идването на технологичната цивилизация”, а в социалистическата общност бе наложен терминът “научно-техническа революция”. Към края на ХХ век редица мислители подчертаваха комуникативния смисъл на новото време, което беше неизбежен резултат от революционното скъсявана разстоянието между хората и техния начин на живот. Но в началото на ХХІ век все по-често започна да се среща понятието “съвременна цивилизация”. Тя , в някаква степен, пообърка хората и даде основание на известния американски социолог Алвин Тофлър да говори в една своя книга за шока, който се стоварва в бъдещето. Няма никакво съмнение, че независимо от тази невероятна скорост, с която се прилагат новите цивилизационни продукти в техниката, в мисленето, в комуникацията, всяка амбиция да се предвижда какво ще стане след 5 или 10 години, крие големите рискове, които ни поднася развитието на самата цивилизация.

Още в първите си и ранни фази на съвременната цивилизация, се очертаха най-малко пет основни процеси, които, независимо от техните взаимодействия, имаха и собствени очертания.  Към тези процеси се отнасят:

·        Най-големите в историята на човечеството социалнополитически сътресения, които обхванаха почти целия свят и които включиха в себе си така нар. “студена война”. Чувствително бяха засегнати СССР, който се разпадна и предизвика множество войни между съставните елементи на Съюза. Засегнати бяха и Съединените американски щати, които замениха своите стратегически лозунги, като на мястото на вътрешнополитическата стратегия “американски начин на живот над всичко” изведоха идеята за “единство на многообразието”. И на мястото на външнополитическата изолационистична стратегия поставиха алтернативата “там, където има хора, има американски интереси”. Югославската федерация се разпадна чрез войните между републиките. Частично, тези процеси обхванаха Белгия, която се раздели на две държавици, Испания, където живееха различни етноси и с вътрешните си борби рисуваха целостта на Испания. Подобни процеси обхванаха и Италия, и Англия, и почти цяла Азия, както и Африка.

·        Паралелно с политическите сътресения, възникна и “етническият бум”. В ситуацията, при която възникна  появата на новата цивилизация, големият брой етноси в света се разбуниха, Съществуващите над 2000 етноси и етнографски групи инстинктивно се насочиха към своите корени, към своите културни и политически традиции, за да  намерят баланса си в разрушителния бяг на човечеството.Но този  процес загуби своята самостоятелност, защото не всички етноси имаха възможност да си формират своя държава. Те се включиха към други държави, подсилвайки тяхната политика. Полагайки началото на нови международни политически игри.

·        Най-силно влияние върху промените в живота на обществото при идването на новата цивилизация оказа религиозната инвазия. Особено чувствителна тя беше в мюсюлманския, пък и в християнския свят. По целия свят мюсюлманските движения претендираха да бъдат начело на реформаторските движения. Особено агресивно бе поведението на така нар. “фундаменталисти” (сред които бяха и т.н. шиити). Някои крила на мюсюлманството обявиха тотална война първо, за чистотата на своята религия, и второ, за защита на интересите на мюсюлманския свят. Започнаха и разрушителни войни, като напр. Ирак-Иран, военните действия в Северна Африка, в Далечния изток. Тази войни в един момент се пренасочиха и като войни срещу съществуващия световен ред. Така човечеството се изправи пред Четвъртата световна война. (Независимо, че редица журналисти, мислители и политици елиминират  Студената война като трета по ред световна война, елиминират обстоятелството, че тази Трета световна война т.е. “студената война” в продължение на близо четиридесет години се водеше между два военни блока – между Варшавския договор и НАТО и съответните икономически структури Варшавски договор и Икономическата организация на Западна Европа – и в която война, както е известно, социалистическата общност претърпя поражение.

·        Значителни промени настъпиха в живота на хората в съвременната цивилизация с резките промени у поколенията. Сред най-ярките прояви на тези промени са опитите на младежите в различните страни да се намесват в политическия живот – Франция, Германия, Ирландия и особено в мюсюлманския свят. Следват промените в техния бит и поведение (сексуалната революция, стремеж към индивидуализация) . Очевидно, тези промени задължават обществото да погледне по нов начин върху тяхното образование и възпитание. Тези потребност поражда и новите алтернативи. Не е възможно вече учениците да бъдат обучавани както през ХVІІІ, ХІХ, пък и в ХХ век.

·        Не са без значение и природните катаклизми, биологическите трансформации, климатичните и други промени, които от своя страна, ако не пряко, то косвено, засилиха социалните и религиозни рефлекси.

Правейки равносметка на тези процеси, и търсейки ориентири към новите алтернативи, следва да се подчертаят следните параметри:

Първо, искам да взема за основа онова, което се направи в нашата страна.Очевидно следва да започнем с факта, че България се намира в Европа и предстои да влезе в Европейската общност. Това е съвършено нова перспектива, която слага дълбок отпечатък върху образованието и възпитанието, най-малкото затова, че нашите младежи следва да имат изравняемост с европейските.

Второ, образователната стратегия следва да се пренасочи към новите ценности, които са валидни за Европейския съюз. Но това не означава да се разрушат старите български ценности, може да говорим само за надграждане, за преобразуване, за актуализиране. На мястото на традиционните амбиции на нашето общество, на войните и разрушенията, следва да поставим толерантността като максима, следва също така да създаваме ценности и нагласи за демократично отношение към света, за демократизма като идеология и манталитет.

Трето, образователните стратегии следва да се съобразяват с динамиката, в която ние живеем, динамика, която може да разруши буквално за десетилетия известни традиционни решения и т.н.

Четвърто, като проблеми на новите поколения, следва да се внедрява рефлекса към търсене на нови нравствени критерии. Римляните, някога, ни предадоха посланието за зависимостта на нравите от времето. А сега, към какви нрави можем да ориентираме хората, към онези, които се формираха през Средновековието ли, които се формираха по времето на Индустриалната цивилизация ли, или ?

И пето, търсенето и реализирането на новите образователни алтернативи, очевидно трябва да започне с педагогическата характеристика на съвременните учителски поколения и институти. Там е разковничето, от което ще започне Новият вървеж.